Поредицата от показни действия срещу двете общини поражда въпроса кой произвежда сигналите, защо атаките започнаха именно сега и дали зад тях не стоят остатъците от стария местен модел
Само за няколко месеца Община Кърджали и Община Черноочене се оказаха под безпрецедентен полицейски натиск. Проверяват се обществени поръчки, ремонти, доставки за детски градини, инфраструктурни обекти и плащания, свързани с устройственото планиране.
Никой не оспорва правото и задължението на полицията да проверява всеки основателен сигнал. Законът трябва да бъде еднакъв за всички. Но когато проверките се натрупват една след друга, когато действията са шумни и демонстративни, а след тях не се съобщава за повдигнати обвинения срещу кметовете, обществото има право да зададе въпроса: търси ли се действително престъпление, или се произвежда внушение за вина?
Защо атаките започнаха точно сега?
Кърджали и Черноочене навлизат в период на видима промяна. Започнаха инфраструктурни проекти, ремонти, благоустрояване и опити за освобождаване на местното управление от зависимости, натрупвани с десетилетия.
Именно сега започнаха и поредицата от сигнали, проверки, разпити и показни полицейски действия.
Това съвпадение неизбежно поражда подозрение, че зад част от така наречените сигнали може да стоят хора, свързани със стария модел на управление – негови бивши кадровици, зависими служители и политически активисти, които дълго време са заемали позиции в местната власт.
В общественото пространство все по-често се поставя въпросът дали не са задействани своеобразни „спящи клетки“ на стария модел около Хасан Азис – хора, които формално са останали извън властта, но продължават да разполагат с контакти, информация и влияние в различни институции.
Към момента няма публично представени доказателства, че Хасан Азис лично е организирал конкретните сигнали. Затова това не може да се обявява като установен факт. Но натрупването на действия, моментът, в който те започват, и очевидният политически ефект изискват да бъде проверена и тази възможна връзка.
Байрамът беше превърнат във фон на полицейска демонстрация
Най-тревожният пример беше акцията на 28 май в Община Кърджали. В деня на големия мюсюлмански празник Курбан Байрам полицаи влязоха в кабинета на кмета Ерол Мюмюн, връчиха му призовка с вече настъпил час и го придружиха до сградата на полицията.
Мюмюн не беше формално арестуван и не му бяха поставени белезници. Но начинът, по който беше изведен пред служители, граждани и камери, неизбежно създаде усещане за арест и предварително постановена вина.
Прокуратурата впоследствие потвърди, че същия ден в общината са извършени претърсване и изземване.
Възниква основателният въпрос: на кого би му хрумнало точно на Курбан Байрам да организира подобна демонстрация срещу кмета на град, в който живеят хиляди мюсюлмани?
Нямаше ли друг ден? Не можеше ли кметът да бъде призован по обичайния ред? Налагаше ли се присъствието на толкова полицаи и извеждането му от работния кабинет?
Избраният момент може да бъде възприет не само като натиск върху един кмет, а и като неуважение към празника на цяла религиозна общност. Създаде се впечатление, че чрез тази акция някой измерва реакцията на местното общество: колко хора ще излязат, кой ще защити кмета и докъде може да стигне натискът.
Проверки има, но къде са обвиненията?
След акцията последваха проверки за водно съоръжение край язовир „Студен кладенец“, доставки на храни за детски градини, ремонт на читалище и ремонт на общински пътища. В Черноочене беше проверено и събирането на средства във връзка с изменение на Общия устройствен план.
Това са сериозни въпроси и общините трябва да предоставят цялата документация. Но обществото трябва да получи информация и за резултатите.
- Колко от сигналите са потвърдени?
- По колко случая са образувани досъдебни производства?
- Има ли повдигнати обвинения на общински ръководители?
- Колко проверки са приключили без установено престъпление?
- Кой носи отговорност, ако чрез недоказани сигнали умишлено се блокира работата на местната власт?
Към 30 август няма официално съобщение за повдигнати обвинения срещу кметовете на Кърджали и Черноочене по тези проверки. Въпреки това всяка нова акция се представя шумно, а последващото развитие остава скрито от обществото.
Така се създава политически удобна картина: внушението остава дори когато доказателства за престъпление не бъдат представени.
Използва ли някой МВР като инструмент за политически натиск?
Най-опасното подозрение е, че хора от стария местен модел може умело да подават сигнали и да използват контактите си в силовото министерство, за да тормозят новите общински ръководства, да забавят проектите им и да разрушат общественото доверие към тях.
Ако подобна координация съществува, тя трябва да бъде разследвана със същата решителност, с която се проверяват общините.
Трябва да се установи:
Кои лица подават сигналите?
Свързани ли са те с бившото общинско ръководство или с политическия кръг около Хасан Азис?
Колко от сигналите съдържат реални данни и колко са изградени върху предположения?
Има ли служители на МВР, които предоставят предварително информация за действията на полицията?
Кой определя момента и начина, по който се провеждат показните акции?
Без отговор на тези въпроси подозрението ще остане, че старите местни деребеи, загубили част от властта си, се опитват да я възстановят чрез натиск, сигнали и институционален тормоз.
Следващата община ще бъде ли Джебел?
И тук възниква още един тревожен въпрос: възможно ли е следващата община, попаднала под полицейски натиск, да бъде Джебел?
Ако след Кърджали и Черноочене подобни показни проверки започнат и там, това няма автоматично да докаже наличието на координирана политическа операция. Но значително ще засили подозрението, че действията не са случайни и че се следва определена политическа география.
Достатъчно е хората да погледнат картата на област Кърджали след изборите. Кои общини останаха извън тъмнозеленото политическо оцветяване? Къде старият модел загуби позиции и къде започна реална промяна в местното управление?
Именно там първо се появиха сигналите, проверките, разпитите и демонстративното присъствие на полицията.
Затова трябва внимателно да се следи къде ще бъде насочена следващата акция. Ако след изборите поредицата продължи към останалите общини, които не са под контрола на стария политически модел, обществото с основание ще попита дали не наблюдаваме опит за възстановяване на изгубено влияние чрез институционален натиск.
Погледнете картата. Вижте откъде започна всичко и кои общини все още не са оцветени в тъмнозелено. Тогава сами може да се досетите къде е възможно да продължат проверките след изборите.
Ако подобна прогноза се сбъдне, МВР ще трябва убедително да докаже, че действията му се основават единствено на конкретни факти и доказателства, а не на политически подбрани сигнали. В противен случай подозрението, че силовото министерство се използва за натиск върху неудобни общини, ще стане още по-силно.
Общините не трябва да бъдат поставяни над закона, но и не трябва да бъдат обявявани предварително за виновни
Община Кърджали и Община Черноочене трябва да продължат да съдействат на проверяващите органи и да публикуват документите по спорните процедури. Прозрачността е най-силната защита срещу политически произведени обвинения.
Но МВР също дължи прозрачност. Не е достатъчно да влезе с полицаи, да отведе кмет или да обяви подозрения за огромни суми. След всяка акция обществото трябва да научи какво реално е доказано.
Кърджали и Черноочене имат нужда от развитие, а не от непрекъснат институционален тормоз. Ако има престъпление – нека виновните бъдат обвинени и изправени пред съд. Ако няма – проверките не трябва да се използват за унижаване на избрани кметове и за спиране на започналата промяна.
Старият модел не бива да получава възможност да се върне през задния вход на силовите институции. А МВР не трябва да се превръща в оръжие на местни политически зависимости.
Обществото очаква истина, доказателства и законност – не показност, внушения и акции, режисирани така, че присъдата да бъде произнесена още преди да е започнало истинското разследване.
