Сигнали за опит Хасан Азис да наложи близък до него човек начело на РИК породиха тежки съмнения, че зад обещаната промяна се подготвя завръщането на добре познатия кадрови модел
Промяна ли избраха хората в Кърджали, или само нова табела върху стария модел?
В публичното пространство се появиха твърдения, че бившият кмет на Кърджали Хасан Азис лобира Беркант Барзат да бъде предложен от „Прогресивна България“ за председател на Районната избирателна комисия.
Барзат е дългогодишен кадър на Общинската администрация и вече е оглавявал РИК. Твърди се също, че е свързан чрез роднински отношения с хора от обкръжението на бившия кмет и в продължение на години е бил подкрепян от него.
Тези твърдения не представляват доказателство за извършено нарушение, но поставят въпрос, на който новата политическа сила дължи ясен и публичен отговор: Кой предлага Беркант Барзат и по какви професионални критерии?
Старият модел търси нов вход към властта
Според критиците му Хасан Азис е политически продукт именно на местните среди и зависимости, които дълги години определяха кой получава постове, обществени поръчки и влияние в Кърджали.
Управлението му остави след себе си град с тежки разделения, изолирани квартали, нерешени инфраструктурни проблеми и усещане за институции, подчинени на тесен кръг приближени.
Опонентите му определят този модел като „гетовизация на управлението“ – не само заради състоянието на определени квартали, а заради затварянето на властта в ограничен кръг от роднински, партийни и икономически зависимости.
Именно този модел, който мнозина смятаха за отхвърлен, сега отново се опитва да проникне в ключови институции, твърдят хора от местните политически среди.
Въпросът вече не е само дали Хасан Азис лобира за конкретен човек. Въпросът е дали разрушителната кадрова система от неговото управление се завръща през задния вход, прикрита зад името на нова политическа сила.
Ако „Прогресивна България“ приеме хора, свързвани със стария модел, тя рискува да се превърне не в негова алтернатива, а в негово продължение.
Гласуваха за промяна, а получават старите кадри?
Гласоподаватели, подкрепили Румен Радев и „Прогресивна България“ с надежда за прекъсване на старите зависимости, вече открито изразяват разочарование.
В коментарите под темата граждани питат защо, след като са гласували за промяна, отново трябва да виждат хора от старите политически кръгове, насочвани към ключови позиции.
Появява се и тежката теза, че подкрепата, получена от Кърджали и Турция, сега може да бъде осребрена чрез раздаване на постове. Това е сериозно политическо обвинение, което не е независимо доказано, но изисква незабавен и категоричен отговор от ръководството на „Прогресивна България“.
Има ли предварително поети ангажименти? Водени ли са разговори с Хасан Азис? Обещавани ли са позиции срещу политическа и изборна подкрепа?
Мълчанието по тези въпроси само ще засилва съмненията.
Коментарите показват опасно натрупване на гняв
Най-крайният коментар под темата стига до недопустим призив хората от стария модел да бъдат прогонени със сила.
Насилието няма място в политиката и не може да бъде приемано като решение. Подобна реакция обаче е предупредителен знак колко дълбоко е общественото недоверие. Когато институциите мълчат и не дават ясни отговори, гневът започва да говори вместо тях.
Още по-показателно е, че в част от коментарите хората стигат дотам да обсъждат и личния произход на Хасан Азис, опитвайки се чрез него да обяснят политическите и обществените зависимости около фигурата му и какво наследство е оставил след себе си.
„Прогресивна България“ дължи отговори
Хората в Кърджали не гласуваха едни зависимости да бъдат заменени с други. Не гласуваха старите кадровици да сменят партийната си значка и отново да заемат ключови длъжности.
Преди консултациите за състава на РИК трябва да бъдат дадени конкретни отговори:
Кой е предложил кандидатурата на Беркант Барзат?
Провеждани ли са разговори с Хасан Азис?
Какви са професионалните основания за номинацията?
Има ли поети политически ангажименти срещу изборна подкрепа?
Ще бъдат ли публично обявени биографиите и мотивите за всички кандидатури?
Как „Прогресивна България“ ще гарантира независимостта на РИК?
Ще допусне ли партията хора от старите местни зависимости да се представят като носители на промяната?
Мълчанието вече няма да бъде възприемано като неутралност. То ще засилва подозрението, че зад кулисите старият модел не е разглобен, а само е намерил нов вход към властта.
Кърджали очаква не поредната кадрова сделка, а прозрачност. Не подмяна на едни лица с други, а действително прекъсване на зависимостите.
Всичко останало ще означава, че промяната е била само предизборно обещание, а старият модел отново е успял да се намести около масата на властта.
